РАЗТЍЧАМ СЕ1, -аш се, несв.; разтека̀ се, разтечѐш се, мин. св. разтѐкох се, св., непрех. 1. За течно или полутечно вещество — започвам да тека, потичам обикн. надолу или в различни посоки; разливам се. Чашата се обръща върху чинийката, утайката се разтича по чашата и се оставя да изсъхне, преди да се пристъпи към гадаене. П, 2007, бр. 38 [еа]. Една от причините за водоотблъскващите свойства [на лотоса] е наличието на огромни количества миниатюрни издатини по повърхността на листата. Благодарение на тях водата не се разтича по листата, а се изтъркулва на малки капчици. С, 2005, бр. 4343 [еа]. Боята се разтече по стената.

2. За грим — излизам извън първоначалните си очертания, обикн. при намокряне, нагряване; размазвам се. Гримирането е крайно неподходящо преди слънчевите бани. Не само защото .. [гримът] се разтича, а и защото в повечето продукти се съдържат вещества, които може да доведат до обриви по лицето и тялото. Ема, 2008, кн. 5 [еа]. Гримът ѝ се разтече от топлината. Δ Това червило хидратира устните и не се разтича.

РАЗТЍЧАМ СЕ2. Вж. р а з т и ч в а м с е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)